Здравейте, колеги, извинявайте за забавянето – нещо не ме пускаха на входа.
(дълго мислих и реших да не редактирам първоначалния вариант, написан когато бях "напъден")
И така, да започна с това, че последния месец ми се наложи да преглътна доста помия от страна на един човек, който нито ме е виждал (като изключим един – два пъти по минутка за части) нито ме познава, нито знае кой съм, какво правя и защо го правя. А аз може и да не го познавам, но знам кой е, какво прави и най-вече – защо. Не случайно в малката ни страна съществуват цели два форума за едно хоби, което трябва да признаем, не се гордее с широка популярност сред възрастните по нашите краища.
Един месец те търпях да ми с...еш на труда, който макар и да не беше „про боно“, лично теб и твоя форум ви облагодетелстваше напълно безплатно. Защото не на един или двама нови членове първите коментари са именно в раздела за Общи поръчки. Не са малцина тези, които са ми казвали, че са разбирали за BrickMania от познати, които са поръчвали части тук. И това е заслуга на мен и всички станали ГК, които през изминалите години жертвахме време и усилия за да постигнем това. А в замяна не си спомням да се получавали каквато и да било подкрепа от твоя страна, освен поучения за „взаимопомощта“.
Като говорим за жертви, както DMitar спомена, наскоро с него проведохме обстоен разговор по темата. Много от нещата, които той каза сметнах за правилни и се съобразих с тях. Последните поръчки от снощи са доказателство за това. Сега също смятам, че е прав и трябва да обясня какво е да си ГК. Какво е пет нощи поред да се затваряш в стаята да сортираш, докато детето ти е от другата страна и те пита защо не искаш да си играеш с него, а ти му отговаряш, че си поел ангажимент и трябва да го изпълниш. Какво е служителите в Еконт и ПИБ да те познават по малко име защото в определени дни от месеца прекарваш при тях повече време отколкото на работното си място. Да поръчаш, да събереш парите, да ги вземеш, сортираш, раздадеш... Да пишеш съобщения и като последен несретник да се молиш на някакви непознати хора да благоволят да си платят сметката, защото още двадесетина други си чакат с нетърпение поръчките. И когато ти отговорят, че тази седмица не могат, видиш ли, да бръкнеш в собствения си джоб, та да стане по-бързо (един човек го чаках три седмици да си плати, през което време поръчката дойде и беше раздадена). Знаете ли, че съпругата ми, когато разбере че ще раздавам не желае да седне на масата с мен да се храни? Защото не мога да си довърша порцията без да изляза навън поне три – четири пъти. Мога да продължавам в същия дух, но предполагам, че това е достатъчно. Даже предостатъчно.
Неведнъж съм казвал, че не искам да навлизам в подробности. Едната причина е, че това подозрително много ми напомня на хленчене, а аз го мразя. Другата е, че всичко това е моя работа, мое задължение и отговорност. Когато аз започна една поръчка, съм наясно с тези неща, знам какво предстои и какво може да се обърка. И когато го направя, аз поемам ангажимента и отговорноста нещата да бъдат докарани до край, независимо дали ми е удобно, възможно или приятно.
Но да се върнем към настоящето и най-щекотливия въпрос – финансовия. Знаете ли как изглеждах в началото, след като плащах поръчката? Имах леко отнесения вид на човек, който знае че нещо се е объркало, но не знае какво. От първите ми поръчки, без изключение, винаги бях вътре с пари. Таблицата изчисляваше нещата до стотинка, събирах парите, плащах и... парите не излизаха. Тогава реших да сложа въпросната разлика в обменния курс, която да стабилизира нещата и аз да спра да си плащам за това, че върша услуга на други хора. Да, оказа се, че остава и отгоре и впоследствие реших, че така е честно (ring any bells, anyone?). Направих една грешка обаче, не го обявих достатъчно ясно. Колегата Alkoholiker e прав да се сърди и аз му поднасям извиненията си, както и на всички други, които са останали с неприятно впечатление от поръчките при мен. По съвет пак на DMitar в (опита си за) последните поръчки написах ясно и просто написах колко, защо и т.н.
На въпроса, защо другите ГК нямат такава такса, а аз имам, не мога да говоря от името на колегите, мога само да ви кажа моята позиция:
Вие на колко бихте оценили свободното си време и това, което прекарвате със семейството си? Всеки сам може да си отговори, аз своя отговор съм го дал по-горе.
Имайте в предвид обаче, че аз също участвам в тези поръчки, а не ги правя от позицията просто на посредник.
Тук, смятам, е и момента да коментирам безумните твърдения за размяна на части. Първия път когато Никифоров го спомена преди няколко седмици, реших че това е още един изсмукан от пръстите му довод да се заяде с мен. Беше изключително обидно, но по това време човекът беше в стихията си, та просто го приех като поредното доказателство за нездравия му начин на мислене. Но сега се повтори пак, та... Хора вие наистина ли допускате, че ще взема да ровя из частите си, търсейки такива с дефекти, а после ще ровя из вашите за съвпадения? Вие за чак толкова прецакан ли ме имате? Това всъщност е нещото, което ме засегна най-много. Не, не се е случвало такова нещо, няма и да се случи. И, моля, не забравяйте, че в уравнението има още една страна – продавача.
Относно „официалната“ причина за отстраняване ми от форума... За пореден път допуснах грешка, да сметна, че другата страна ще бъде честна и достойна, както аз се опитвам да бъда. Когато преди няколко седмици спора между мен и Никифоров се изостри (никакви ЛС не бяха използвани, btw) реших да отстъпя когато той сърцераздирателно си хвърли оставката (и лично в моите очи се превърна в капитан, напускащ кораба си при първия сигнал за опастност). Естествено това беше просто поза, защото още на следващата вечер във форума се появиха дълги и предълги новите правила за общи поръчки, в които изискванията към ГК можеха да откажат всеки, дори най-ентусиазирания фен. Нито аз, нито другите хора, които някога са правили поръчки бяхме потърсени преди това за обсъждане на новите правила и доколко те са приемливи за двете страни. Т.е. човекът, който е направил едва няколко наистина общи поръчки, последната от които с абсурното правило да не се добавят повече от два батча (за по-лесно сортиране, видиш ли, и то в магазин, където продават само сетове, FFS), еднолично нареди какво и как трябва да се прави от други хора, които нито са му служители, нито са на хонорар, нито по някакъв начин са обвързани с него, освен че използват форума както и всички останали. При така поставените условия моят избор се стесни до два варианта – да коленича и да си трая или... да не го правя. Трябва да призная, че никога не ме е бивало в подгъването на крак, дори в казармата. Затова реших просто да изчакам някой да поеме щафетата и да си поръчам частите при него. Такъв човек, достатъчно смел (или глупав) обаче не се появи...
Усещам, че езика ми се развърза повече отколкото смятам за прилично. А същевремено има още толкова неща, които мога да кажа. Детето в мен пък напира да раздава шутове (словесни, разбира се), крещейки нещо за поругана чест. Ще спра до тук, обаче. Както един колега по-горе каза, всички тук сме пълнолетни, че и отгоре. Всеки сам може да направи своя избор, до колкото такъв е позволен тук.
Само няколко неща на изпроводяк:
- Намерението ми (което напоследък почти успях да осъществя) беше общите поръчки да станат нещо регулярно – по две на всеки две седмици. Така щеше да има постоянен приток на части. Освен това много от вас ми пишеха с магазини, от които исках да поръчат. Иска ми се, който се захване с ГК-ството да се опита да постигне тези неща, така че винаги да имаме възможност да се сдобием с необходимото.
- Извинявам се и за форумно - некоректния и на моменти леко объркан поток на мисълта. Малко съм емоционален в момента.
- Искам да благодаря на всички, които ме търпяха през последните години. Никой не е безгрешен, еле пък аз. Благодаря, че ми помогнахте да се занимавам с нещо, което ми доставяше удоволствие, наред със неприятната част.
Поздрави,
DeMonica
