Ще си позволя в този раздел да поставя няколко истории, които ми се струват интересни - за историята на сетовете, които имам и тяхното придобиване. Надявам се да не досадя много
Ако администратора прецени, може да я премести и в друг раздел ...
Сет 375 – Жълтият замък
Историята ми е повече от интересна и малко тъжна. Работех в една туристическа фирма, започнах да изкарвам добри пари и мигновено пуснах обява за купуване на Лего. Никакъв интерес, докато един ден не ми звънна притеснен човек. Каза ми, че има за продажба един Лего замък. Наострих уши. Обяви ми цена от 45 лева, което си беше космическа сума за пазара – примерно 400 лева към 1.1.2009. Какво беше разочарованието ми, когато ми каза, че замъкът е ... жълт. Знаех, че замъците са сиви, черни, кафяви, но не и жълти. Разбира се, не бях запознат с ранната история на Лего. Човекът обаче много сериозно ми каза, че ще направя голяма грешка, ако не го купя. Замислих се и, както винаги, рискувах. Срещнахме се на една спирка, замъка беше в кашон, сглобен и напръскан с мазилка и латекс. Човекът правел ремонт и жена му го нахокала, че нямат пари за довършване, а цялата къща била пълна с безсмислена пластмаса. Почти през сълзи ме помоли, ако тръгна да го продавам, да му го дам само на него.
Години по-късно разбрах, че това е един от най-ценните Лего сетове, при това първия Лего замък, при това един от най-големите. До днес съм негов горд притежател и макар че сина ми изпочупи повечето от войниците, обичам този сет.
Сет 6091 – Замъкът на крал Лео
Купих замъка от ebay.de. Платих солидна сума за доставка. Един ден получавам известие от митницата, че имам пратка. Тичам дотам. Плащам такса. Митничарите мъкнат ОГРОМЕН кашон. Питат ме какво чакам, а аз им казвам: Лего. Те се смеят. Отваряме кашона - и що да видя. Прецизният германец беше поставил в кашона замъка напълно сглобен, барабар с знамената и кутията, грижливо завити с твърда хартия. Кашонът беше метър на метър. Смяхме се от сърце. И до днес не съм получавал по-голям кашон по пощата.
Сет 6080 – Кралстият замък
Спечелих този замък на търг за сравнително малка сума. Когато трябваше да плащам, англичанина, от който го купих с ужас ме информира, че е проверил цената на доставка и е платил... един паунд и половина повече. 3 лева. Човекът беше ужасно притеснен. Казах му да не се притеснява, но той ме увери, че ще ме компенсира. В добавка получих 20-ина сиви стени и 100-ина сиви части, които струват поне 10 пъти по толкова. Обичам британците!
Сет 6046 – Крепостта на Хемлок
Няма да крия, че това е едно от най-приятните ми преживявания, свързани с Лего. Току-що си бях направил акаунт в ebay.com. Играх на посоки на един търг и за доста сериозна сума купих този сет. 2 пъти над пазарната – установих после. Приплака ми се. Какво беше учудването ми, когато пратката пристигна. Беше напълно нов комплект, неотварян. 20 години шумолящите пликчета бяха чакали, за да ги разпечатам едно след друго и да сглобя този красив сет. На по-зрелите ще кажа, че преживяването е сравнимо само с едно друго първо преживяване ?
Сет 6066 – Маскираната стража
Това е първия ми Лего замък. Вероятно никога няма да се разделя с него. Получих го срещу 25 лева през далечната 1988-а година от близък приятел. Обичам го като малко дете. Разглобявал съм го стотици пъти, правил съм от него на практика всичко. Човек трябва да е сантиментален към първото си Лего.
Сет 6075 – Кулата на Вълците
През 1992-а бях зле с парите. Ученик в 10-и клас. Криза в страната. Родителите – зле. Имах един замък и 10-ина микроскопични сета. В магазина на Комсед на „Славейков” имаше само един замък – прелестния 6075. Луди пари – 910 лева! И тогава, като малко чудо в моя образователен стаж, получих за първи (и последен) път ученическа стипендия. Не знаехме нейния размер. С изумление дебелата касиерка ми отброи ... 920 лева. Останалото е история – в най-големия дъжд, който съм виждал в София (всички тролеи спряха за 3-4 часа работа) аз тичах от БАН до „Славейков” и десет минути преди затваряне имах в чантата си 10 лева. И Кулата. Прибрах се бързо вкъщи и ТАЙНО сглобих замъка. Не казах на нашите за парите, а последвалите зимни месеци се топлех само с мисълта за скрития под леглото сет 6075.
Сет 6048– Магическата работилница на Магисто
Германия, пролетта на 2009-а. Обикалям един местен битпазар и гледам щуротии. Опитвам се на убедя гаджето да не изкупува всички джунджурии. Успях да я прилъжа да ме пусне сам. Скрих, разбира се, 10 евро в джоба. На петата сергия – бам – едно Лего в продажба. Питам неуверено за цената на 6048, която знам, че е поне 25 евро. Той ме поглежда и казва: 20 евро. Аз тъжно благодаря. Тръгвам си, а той ме пита: откъде сте? От България, отговарям. За детето е, нали? Да – лъжа безсрамно аз. Колко имате, питай той. 10 евро – отговарям. ОК – казва той. Германците са точни хора, и изобщо не са студени.
Сет 6016– Кралският арсенал
Това е първото Лего, което изобщо някога съм имал. Сдобих се с него при сложна размяна, в която участваше цялото ми умение да убеждавам, 10-ина колички Мачбокс и един пистолет с капси. Срещу това получих вечно детство, безброй вечери, при които каруцата потегляше нанякъде и радостта, която ми доставя този сет и до днес. Мерси, Иво. Беше добра и честна сделка!
Сет 5542 – Спасителен хеликоптер
На една от много ми обяви за купуване на Лего се отзовава приятен младеж на 12 години. Идва с баба си. Носи огромна торба в Лего. Зави ми се свят – отвътре се подават апетитни части от хора, стени, платформи. Изобщо – рай. Отгоре – части от хеликоптера. Младежът твърди, че той е точно 1/3 от цялото Лего. Аз полудявам, защото знам колко чарколяци има хеликоптера. Иска ми 150 евро. Много сериозна сума. Предлагам му 130 и той бързо се съгласява. Броя парите, дава ми частите. Отивам вкъщи. Изсипвам торбата ... и разбирам, че отгоре има части от хеликоптера, а всичко отдолу е ... Коби (безстойностно китайско менте на Лего). В много мои чарколяци построих хеликоптера, а Кобито пазя и до днес като спомен за глупостта и липсата ми на търговски нюх. Малкият мошеник никога повече не си вдигна телефона, нито отговори на скайпа си.
Сет 6380 – Център за бърза помощ
Размених този сет за огромния сет с пристанище и кораб, който бях получил за една Коледа. И до днес нямам толкова голям сет, но не съжалявам, защото в тази иначе грозновата болница има повече бели части, отколкото може да желае човек. Според мен с 10 такива може спокойто да се направи Бялата кула на Минас Тирит
. И до днес пазя сета в разфасовано състояние, а белите му тухлички са основа за всеки строеж, където закъсам за части!